< декември 2018 >
не по вт ср че пе съ
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          

 



За бърза връзка с нас:
Skype: kadekalve

Риболов на каракуди в началото на май

2014-10-03 12:49 от Ivan Vulev Посетена 2671 пъти

У нас  има малко водоеми където би могло през цялото топло време на годината да се ловят добри каракуди. В изкуствено зарибените водоеми след един два риболова интересът към ловене в аквариум на истинския риболовец се губи а да ловиш дребни каракуди в такъв водоем безинтересно. Но има такъв период през годината, когато може да ловите едра каракуда даже там където е малко или през лятото тя става капризна и не кълве на никакви примамки. Това се отнася преди всичко до малките и обрасли водоеми. Разстителността в водоемите започва бързо да се развива когато водата се загрее до 12-16 градуса. До настъпването на този момент каракудите са гладни и активно се хранят. Обикновенно този период обхваща последните дни на април и първата десетдневка на май.

При избор на място трбва да се има предвид че водата е още студена и каракудата търси животинска храна или сред миналогодишни разстения или по пличовете. През това време на годината доста големи ята от каракуди неохотно се преместват по водоема. Най-доброто място зеа риболов е плитко място с дълбочина до 1 метър близо до трева или папур, където каракудата търси ларвите на водни кончета и други насекоми. Почти идеалните места са разположени често на изхода на тинести заливи. Едрите каракуди обичат коренищата и стари клони от дървета които лежат посредата на заливите на дълбочина около 50-100см. Такива места са добри за ловене в сутрешните и вечерните часове. Ако времето е тихо слънчево и топло то през деня каракудите се събират в средата на водоема отдалечени на не по-малко от 30 метра от брега и на дълбочина около метър от повърхноста на водата.

Отправяики се за каракуди по това време трябва психологически да се откажем от лятната тактика основана на това че ако мястото е намерено, може да се подхранва и усилено да се лови на него ден след ден успешно. През ранна пролет ако и каракудата да реагира на захранката то това е само в случаите кагато тя попадне под носа и. През пролетта мястото на каракудата трябва да се търси така активна както и на червеноперката или на дребните платки. В ранните утренни часове преди изгрева на слънцето каракудата честичко мърда в краибрежната трева като по този начин издава местонахождението си.

През пролетта за риболов трябва да се взимат два такъма. Първия за ловене призори и втория за риболов за през деня. Първата пръчка е обикновен гол телескоп или още по-добре щека с дължина 6 метра.  Предимството на щеката се изразява във факта че може да ви се наложи да ловите в непосредствена близост до треви или храсти с лека линия. Щеката ви позволява безшумно и абсолютно точно да се подаде примамката в нужната точка а след хващането на рибата лесно да се сломи съпротивата и с помоща на ластик. Щеката е удобна и за това че при смяна на мястото няма необходимост да се сменя такъма а е достатъчно само да се снеме или добави коляно за да се лови по-близо или по-далече от брега. Това разбира се е идеалния вариант макар че аз дълги години успешно ловях с обикновенна бамбукова пръчка и съм почти сигурен че дори и сега това пок би ми се отдало. Пръчката трябва да е оборудвана с основно влакно 0,14-0,16мм със издръжливост около 3кг. Употребата на такива влакна е оправдана като се имо предвид силната съпротива на каракудата през този сезон и то в ограничено пространство. Употребата на повод не е оправдана по две причини. Първо дълбочината може да бъде дори 15см т.е. по-малко от обичаината дължина за повод-приблизително 20см. Второ излишният възел на местото но съединяване на основното влакно с водача лесно се оплита във всяко препятствие и то в наи-неподходящия момент. За предпочитане е куката да бъде достатъчно голяма-№10-14. Нали устата на едрата каракуда не е по-молка отколкото при шщарана и каленика а за стръв наи-често се използва червеи. Независимо че такъма е груб доста то плувката ви трябва да бъде максимално лека. Обикновенните спортни плувки за такъв риболов не са особено удачни. Те лошо се виждат в сутрешните и вечерни часове. Плувките с две точки на закрепване лесно се закачат за тревите особено при вадене на риба и се чупят. Аз използвам плувки от тръстика или гъше перо с една точка на закрепване с носимост около 1 грам. Утежняването на линията е изключително просто и се състои от една оловна тежест разположена на около 10-15см от куката.

Втория ви такъм е предназначен за случаите че каракудите започнат да се движат на повърхноста на водата през деня. Това е линия за риболов на далечни дистанции която е оборудвана с ъс съвършенно други принадлежности. На края на основното влакно се закрепва прозрачна плувка във вид на кълбо-може и булдо като малко по-нагоре на около 1,5 метра разстояние се прикрепя повод с дължина 1 метър с помоща на троен вирбел. На повода се монтира кука №16-18. За стръв се използва изключително бял червеи. Всепризната стръв за пролетен риболов на каракуда се счита подлистния червен червеи намерен непосредствено по брега на водоема. Много пъти съм се сблъсквал със случаи когато каракудата решително отказва да кълве на торен червеи но взима на подлисния. Макар и рядко особено по време на нощни застудявания каракуда можем да ловим успешно на едри пеперуди но това е само един период от 2-3 часа като със затоплянето отново започва да кълве отлично на торен червие или бял. Много добра примамка е също така и ручеиника дори и от друг водоем. Това е стръв която дори и от некаракудни водоеми по необясними причини е единствената стръв която съблазнява каракудата по всяко време на годината. Хлебните и разстителните примамки по това време на годината не интересуват едрата каракуда.

Обикновенно няма необходимост от захранване освен в случаите когато е открит обитаван от каракудено ято място.  Течение на денонощието каракудите в зависимост от времето ту се приближават към брега ту се отдалечават на няколко метра от него. Ако по пътя по които ятото се придвижва към брега се разположи подхранка на следващото утро каракудите ще се задържат там. Като подхранка е наи-надеждно да се използват кълцани торни червеи като спокоино може да е използвате и по време на самия риболов. Да се подхранва по време на риболова трябва с много малки количества-около една пълна шепа и главното много предпазливо и тихо. Добре е в същото време да се храни и с по няколко бели червея даже ако се използва за стръв торен червеи или пеперуда. Вместо бели или кълцани червеи може да използвате и следния микс-200гр сладки бисквитиситно смляни, шепа разварен ечемик и две супени лъжици какао. Това количество е достатъчно да се подготвят 3-4 места за риболов.

Пристигаики два часа преди изгрева аз сядам на някое възвишение и около половин час наблюдавам поведението на рибата. Ако времето е благоприятно каракудата сама указва своето присъствие с характерни глухи плясъщи около бреговата разстителност. Това обикновенно са риби с тегло не по-малко от 400-500гр. Внимателно приближаваики водата аз избирам подходящ прозорец сред тревата или точка около разстителност и захранвам с няколко бели или кълцани торни червеи. Поставям столчето си и се оттеглям от определеното място на около 10 метра за да си подготвя такъмите. Каракудите са особено чувствителни и усещат колебанията на почвата причинени от краката на крачещия ето защо е удачно да се лови седнал. С готовия вече такъм аз се прокрадвам към местото и с помоща на сонда определям дълбочината . След това увеличавам дълбочината с два три сантиметра слагам стръвта и замятам. Става така че кълването е практически веднага. Ако не се получи то поставям пръчката на стоика и чакам около десет минути. След това ако няма удар хвърлям линията 20-30см встрани и ако отново няма кълване се връщам на първото място отново. В пордължение на час и половина така може да ловите на 2-3 места. Ако отново няма резултат може да опитате с придърпване и лъжене. Макар и рядко но има случаи когато каракудата приема стръвта само ако виси над дъното. Ако духа дори и много слаб вятър задължително спуснете стръвта на дъното. При вятър каракуда успешно може д ловите на бял червеи или ручеиник. Но слънцето се вдига и каракудите се дърпат по-навътре като към 11 часа кълването преустановява. Риболова на каракуда движеща се на пъвърхноста на водата е изключително увлекателен и ефективен въпреки че се ловят риби обикновенно до килограм.

Самата техника се изразява в следното: На куката се монтира бял червеи като се закача за края на долната му част за да шава. Когато забележим пасаж от риби замятаме на десетина метра по-навътре за да го прехвърлим. След това внимателно изтеглям линията така че да е в близост до рибите като държа линията опъната и следя върха на пръчката. Кълването се забелязва доста отчетливо дори и на 25-30метрови дистанции от брега. Рибите налапват стръвта рязко и бързо. Още по-добър резултат се получава когато използвате специална пръчка за целта-т.нар. „пикери” като ползваме наи-мекия им връх. Не трябва да се страхувате че големите каракуди ще ви счупят мекия връх от вибростъкло-това не е по силите даже и на наи-едрите екземпляри особено ако такъма ви е направен правилно. Такъв тип риболов е ефективен особено много когато времето е тихо или има много леки вълнички. Ако вятъра е доста по-силен по-удачния вариант е да минете на подветрената страна и да опитате да ловите както сутринта.

Трябва да имате предвид че рибаолова на каракуда през пролетта не винаги е резултатен като кълване се наблюдава понякога дори само за половин час поради смяна на времето или друга причина. Случва се така че за цял ден се улавят няколко риби но има килограмови екземпляри хванати във водоеми в които през лятото  се ловят само дребосъци. Тогава можем да кажем с чиста съвест че нашия излет е бил успешен.

 

Превод от сп.”Рыбачьте с нами” , Роско 

Обратно