< декември 2018 >
не по вт ср че пе съ
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          

 



За бърза връзка с нас:
Skype: kadekalve

Двуопашат туистер – по-добрият избор

2013-12-29 21:22 от Ivan Vulev Посетена 1753 пъти

Туистерите са класическа стръв за риболов на костур и бяла риба. Но те с успех може да се използват и при риболова на забележителни щуки.

 

Повечето щукари използват само един класически вид мека силиконова примамка – голяма силиконова рибка тип Shad. Туистерите, наподобяващи червеи, им се струват твърде малки примамки. Дълги години, признавам, и аз си мислех, че е така до един излет на мой любим щукарски водоем. Там пробвах да излъжа някои от също така немалобройните бели риби. Ловях с обикновен туистер на джиг–глава. Облавяйки някои интересни места без особен успех, вече мислех да сменя примамката със силиконова рибка. Точно тогава случайно пред очите ми попадна двуопашат туистер. А защо да не опитам на него, си казах? Монтирах новия туистер, заметнах и не след дълго закачих първата си бяла риба, както си мислех. Изваждайки рибата към брега, с изненада забелязах, че това бе една прилична щука. От този момент нататък на двуопашат туистер съм улавял много щуки и нито една бяла риба.

 

Необичайна алчност

 

Какво привлича щуката в двуопашатия туистер? Двете опашки, играейки една с друга, напомнят жаба. Класическият туистер прилича всичко на всичко на една чертичка в подводния ландшафт, докато двуопашатият прави впечатление за едра плячка. Двете опашки го правят обемен. Във всеки случай съм наблюдавал с каква алчност щуките атакуват тази примамка. Изпробвал съм туистери с най-различни цветове, но един модел се отличава с особена уловитост – жълто тяло и червено оцветени опашки. На мене ми се струва, че тази комбинация предизвиква истински нападателен рефлекс у щуките. Тя не прави дълги преследвания - ето защо примамката трябва буквално да мине пред самия й нос.

Аз принадлежа към тези риболовци, които ловят винаги при максимален риск. Моите любими места са същински подводни джунгли и изобилстват със закачки, но именно там щуките дебнат своята плячка. Това са места, на които винаги имам голям успех и, разбира се, доста жертви както от щуки, така и от собствения ми набор туистери. Който избягва подобни перспективни за ловене места поради многото закачки, може по същата причина да си махне батерията от часовника, за да удължи времето й на работа. Ето защо аз с голяма охота водя туистера си в места, където във водата има паднали дървета. На тези места щуките очакват в сянката своята плячка. Те трябва да вземат бързо решение за атака, защото плячката им се появява буквално за секунди в тяхното полезрение. В това се състои една от причините защо на подобни места щуката не преследва решително примамката. А ако хищникът атакува, той взима примамката, както трябва.

 

Повече движение

 

Двуопашатият туистер трябва да се води с максимална за рибата привлекателност. На подобни места дълбочината нерядко е доста малка и рядко надвишава 1 метър. Затова аз съм си изработил собствена методика на водене. При нея не позволявам на двуопашатия туистер да достига дъното както при риболова на бялата риба. Подбирам възможно най-лека оловна джиг-глава - само толкова, колкото да достигна желаната дистанция, за да може туистерът, независимо от течението (ако го има), да достигне до дъното. Водя го, като не само не му позволявам да падне на дъното, но и постоянно да се стреми към повърхността, ускорявайки хода му с повдигане върха на  пръчката или с по-бързо обиране на влакното. При това понякога го водя бавно, понякога бързо, но при всички случаи неравномерно. При туистера с малка джиг-глава играта е мека, но и той не потъва като камък към дъното. Напротив, той с бавна скорост, трептейки, се спуска надолу. Нерядко се подхваща от щуката при пропадане. Ето защо никога не трябва да губите контрол с примамката. Влакното ви трябва да е винаги натегнато. Бързото засичане помага за намаляване на напразните кълванета. Вярно, почти винаги куката е забита в предната част на устата, но достатъчно здраво, че при изваждане да може да се откачи от нея. Ако има опасност от корени и водорасли, водя винаги туистера на самата повърхност. При щуката очите са разположени в горната част на главата и на плитка вода движението на примамката не остава незабелязано. Кълването на повърхността е зрелищно, понякога дори със скок. След засичане рибата се бори ожесточено и трябва да се внимава да не се оплете във водораслите и коренищата. За разлика от воблера обаче (при който някои модели имат по няколко троики), при туистера рискът от закачане е доволно по-малък. При него има една-единствена кука и тя е в устата на хищника. Щуката може само да протрие омотаното около водорасли влакно. Но едно влакно с диаметър 0,30 мм би ви позволило да се справите със съпротивата и на най-упоритата риба.

 

Едуин Хартвич

Обратно